Шарка

Текстът описва народни обичаи и забрани, които се спазват, когато в къщата има болен от шарка, за да бъде умилостивена и отпратена Баба Шарка.

• При болно от шарка дете в къщата не се работи, защото шарката не трябва да се буди.
• При болен от шарка в къщата не се пускат друговерци.
• При болен от шарка огнището не се гаси и къщата не се заключва.
• До огнището се оставя софра с ястия – пита, вино, котел с вода и хума, които да зарадват гостенката и да я благоразположат.
• Къщата трябва да е чиста, защото шарката обича чистотата.
• При болно от шарка дете съпрузите спазват полово табу, за да не умре детето и да не се родят сакати деца в къщата.
• Майката меси две питки с мед, като по-малката хвърля на покрива, а по-голямата раздава в три къщи, за да бъде шарката отпратена по-бързо.
• На главата на болното дете се слагат две скилидки чесън и едно мънисто, за да не бъде урочасано от Баба Шарка.
• Детето се покрива с червена кърпа или до него се слага парцалена кукла, която е Баба Шарка, а до нея се поставят залък от питката с мед, бучка захар и паричка.
• Болното дете не се лекува и не му се бае, за да не се разсърди Баба Шарка.
• При шарка в къщата не се пере и мие, не се боде и шие с игли и куки и не се варят боб, грах и царевица.
• В къща с болно от шарка дете не се коли кокошка, а ако се налага, това се прави през три къщи или на друга улица.
• Баячката приготвя захарен сироп, отива при болното дете и кани шарката да върви след нея с думите: ела сладка и медена; с разтвора ръси пътечка от леглото до вратата и навън, после плюе по пътечката и отвежда болестта навън.